МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА „ТРАНСЛАТОЛОГИЯ”

Изучавани дисциплини 2016/2017 година

ПЪРВИ СЕМЕСТЪР

 

Дисциплини, които се водят в поток на български език

 

Съвременни теории на превода

 проф. д-р Людмила Иванова

Лекционен курс, който запознава студентите с новите идеи в областта на теорията на превода.

 

Превод и култура

 проф. д-р Людмила Костова

Лекционен курс, с акцент върху интерпретацията на превода не само като езиков, но и като културен трансфер.

 

Информационни технологии и превод

 д-р Боряна Братанова, ас. Николай Попов, ас. Стефан Стефанов

Семинар за запознаване със софтуерни продукти за осъществяване на компютърноподпомогнат превод.

 

Специализиран превод

 гл.ас. д-р Ралица Демиркова

Лекционният курс е част от предвидените занятия по специализиран превод. Целта му е запознаване с принципни положения в спец. превод и въвеждане в спецификата на превода в икономическата сфера.

 

Дисциплини, които се водят на съответния език

 

Специализиран превод – икономически текстове

Семинарните упражнения се водят от преподаватели в съответните катедри и развиват разнообразните преводачески умения в тази сфера на комуникация.

 

Устен превод

Семинарът предвижда водене на упражнения по консекутивен превод.

 

Факултативни дисциплини: избира се една от предложените за тази учебна година дисциплини, изборът се прави в отделните езикови групи

1.       Превод на обществено-политически текстове

2.       Превод на документи

 

 

 

ВТОРИ СЕМЕСТЪР

 

Дисциплини, които се водят в поток на български език

 

Стил, превод и редактиране

 доц. д-р Мария Илиева

лекционен курс и семинарни упражнения

 

Преводаческа практика

 Въвежда студентите в реалната работна среда на преводача.

 

Специализиран превод или Художествен превод

 Лекционният курс се провежда в поток на български език, той е част от предвидените занятия по специализиран превод респ. художествен превод (според избора на студента), води се в поток за всички студенти от програмата. Целта му е запознаване с принципни положения в спец. превод на юридически текстове// въвеждане в спецификата на превода на художествена литература.

 

Дисциплини, които се водят на съответния език

 

Специализиран превод – избор между худ. превод и превода на юридически текстове

Семинарните упражнения се водят на избрания език от преподаватели в съответните катедри.

 

Устен симултанен превод

Семинарът предвижда водене на упражнения по превод.

 

Факултативни дисциплини: избира се една от предложените за тази учебна година дисциплини, изборът се прави в отделните езикови групи

1.      Компютърна текстообработка и редакция на машинен превод

2.      Аудиовизуален превод  

 

 

 

За студентите от магистърска програма „Транслатология с два чужди езика” са предвидени същите дисциплини, разположени в три семестъра.

 

МАТЕРИАЛИ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА "ПРЕВОД НА ПОЕЗИЯ"

Проблеми на превода на стихотворен текст (поезия)

 

Тематичен план

1.                  Въведение в проблематиката. "За" и "против" стихотворния превод (обзор на теоретичните и кри­тически виждания). Видове превод на поезия. Прево­дачески школи (2 ч.)

2.                  Европейските стихосложения в диахронен и син­хронен план. Преходът от силабика към силаботоника и развитието на преводаческите школи (2 ч.)

3.                  Лингвистична основа на поетическата форма. Метрика и стихотворен превод: дължина на стиха, стихотворна стъпка, специфични стихотворни размери (1 ч.).

4.                  Римата при стихотворния превод. Особености на строфичния строеж и римни схеми (1 ч.).

5.                  Поетическа фонетика и стихотворен превод (анаграма, алитерация, звукова метафора, ономатопея, паронимическа атракция) (1 ч.).

6.                  Поетически морфосинтаксис. Стилистическо използване на граматическите категории в оригинал­ната и преводна поезия. Повторения, паралелизми, анжамбмани (1 ч.).

7.                  Етапи и механизми в процеса на превода на поезия. Междуезикови транформации и стихотворен превод (1 ч.).

8.                  Критика на стихотворния превод. Критерии за оценка (1 ч.).

 

 

Библиография за курса и изпита

 

 

І. Основни източници

 

    1.        Гаспаров, М. Очерк истории европейского стиха. М., 1989.

    2.        Дейкова, О. Проблеми на българското стихосложение. С., 1982

    3.        Иванчев, Св. и др. Български римен речник. Наука и изкуство, София, 1967.

    4.        Мочуров, А. Речник на римите, Pensoft, София-Москва, 1999.

    5.        Поэтика перевода /сб./. М., 1988.

    6.        Левый, И. Искусство перевода. М., 1974. Или: Levý, I. Umĕní překladu. Praha, 1963.

    7.        Jakobson, R.On the Translation of Verse. In: Jakobson, R. Selected Writings. Vol. 5. The HagueParisNew York, 1979.

    8.        Wimsatt, W. (ed.). Versification. Major Language Types. N. Y., 1972.

 

 

ІІ. Допълнителни източници

 

 

1.      Бархударов, Л. Некоторые проблемы перевода английской поэзии на русском языке. – Тетради переводчика, вып. 21. М., 1984.

2.      Велчев, П. Типични слабости при превода на поезия от руски език на български. – В: Специфика на поетичния превод, СПБ, 1985.

3.      Кунчева, Р. Стихът като възможност за избор. С., 1988.

4.      Любенов, Л. Актуални проблеми на българската преводна поезия. – Сравнително литературознание, 1983, № 3.

5.      Любенов, Л. За римите в българския и руския превод на Шекспировите сонети. –В: Изкуството на превода. С., 1969.

6.      Ничев, Б. Превод и рецепция на славянските литератури у нас. - В: Преводът и българската култура. С., 1981.

7.      Преводна рецепция на европейската литература в България. Английска литература. С., 2000.

8.      Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т.2. Руска литература. С., 2001.

9.      Славянский стих: стиховедение, лингвистика и поэтика. /Под ред. М. Гаспарова/. М., 1996.

10.  Христов, П. Ритъмът при стихотворния превод. В. Търново, 1995.

11.  Шопова, М. О переводах русской дольниковой поэзии на болгарский язык. – В: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного в начале ХХІ века. В. Тырново, 2002.

12.  Шурбанов. Съпреживеният Шекспир. – В: Изкуството на превода, 4. С., 1977.

13.  Эткинд. Е. Русская переводная поэзия XX века. - В: Мастера поэтического перевода. СПб., 1997.

14.  Янакиев, М. Българско стихознание. С., 1960

15.  Alexieva, B. Reading in the Special Theory of Translation. S., 1993.

16.  Attridge, D. The Rhythms of English Poetry. London, 1982.

17.  Besson, J. La traduction des poètes russes classiques à l'intention du grand public français. - Revue des études slaves, 1983, t. 55.

18.  Brialin, R. W. (ed.). Translation: Approaches and Research. L. 1976.

19.  Cornulier, B. de. Théorie du vers. Seuil, Paris, 1982.

20.  Etkind, E. Un art en crise. Lausanne, 1982.

21.  Hrábak, J. Studie o českém verši. Praha, 1959.

22.  Jaffré, J. Le vers et le poème. Nathan, 1984.

23.  Jaffré, J. Le vers et le poème. Nathan, 1984.

24.  Kayser, W. Geschichte des deutschen Verses. Münchenr 1971.

25.  Kopczyńska, Z. L. Pszczołowska (eds.). Słowiańska metryka porównawcza. Warszawa, 1978.

26.  Martinon, Ph. Dictionnaire des rimes françaises. Larousse, Paris, 1962.

27.  Meschonnic, H. Critique du rythme. Verdier, 1982

28.  Mounin, G. Linguistique et traduction. Dessart et Mardaga, Bruxelles, 1976.

29. Tarlinskaja, M. Metrycal Typology: English, German, and Russian Dolnik Verse. Comparative Literature, 1992, vol. 44, N 1.

 

Квантитативно стихосложение (старогръцко и латинско)

Основни двусрични и трисрични стъпки – редуване на кратки и дълги гласни.

 

1.Основни означения:

         - неударена (или кратка) сричка (позиция)

          - ударена позиция

          - ударена позиция, която носи реално ударение

 

 

2.Основни стихотворни стъпки:

хорей:  / /

ямб:     /  /

дактил:  /  /

амфибрахий:  /  /

анапест:  /  /

Една мора – една кратка сричка.

 

 

Силабо-тоническо стихосложение

 

1. ОТ ЛАТИНСКОТО КВАНТИТАТИВНО СТИХОСЛОЖЕНИЕ

КЪМ БАЛГАРСКАТА СИЛАБОТОНИКА

 

Хорей:

Felixilletamencorvoquoquerarioralbo (Ювенал)

И от гарван бял  по-рядко среща се такъв щастливец. (У Батаклиев: Даже от белия гарван оня щастливец по-рядко се среща.)

 

Ямб:

Beatus ille qui procul negotiis (Хорации)

Щастлив е, който е от сделките далече. (У Батаклиев : Щастлив е който е далеч от делата).

 

Дактил:

Felixquipotuitrerumcognoscerecausas(Вергилий)

Колко щастлив e човекът, успял да познае нещата. (прев. Батаклиев)

 

Амфибрахий:

Etgenusetformamreginapecuniadonat(Овидий)

        И титли, и хубост Царица Пара подарява. (У Батаклиев – Благородство и хубост…)

 

Анапест:

Hicquiescitquinumquamquievit(надгробен надпис)

Тук почива човек, непочивал изобщо. (У Батаклиев – Тук почива, който никога не е почивал)

 

 

 

 

2. Примери за български силаботонически размери:

Ти смътно се мяркаш

из морната памет

кат бродница сънна

в бездънна гора...

             Д. Дебелянов

 

Но свърши. Тихо гръм последен

заглъхна негде надалече

и – вълк след стадо – вихър леден

подгоня облаците вече.

                           Яворов

 

Търново, клада на древните битки и буните, -

свойта усмивка зарових аз в твойте гърди –

в твоите гробници гние безгрижният юноша

с чисто сърце и със ясни, засмени очи.

                           Асен Разцветников

 

Аз ида от стръмните чуки и нося тояга на рамо –

от чуките, дето издигат качулки от гълъбов камък

                                Асен Разцветников

 

Сред вековни, неспирни борби

на уречен, свещен кръстопът

ще се срещнат две вражи съдби...

                         Димчо Дебелянов

 

Денят зя труд е отреден,

за сласт и мирен сън – нощта,

а що е нощ и що е ден

за нас, изгнани из света?

                     Димчо Дебелянов

 

Руска силаботоника

Ямб - Ломоносов:

Лицо свое скрывает день;

Поля покрыла мрачна ночь;

            Взошла на горы черна тень;

            Лучи от нас склонились прочь;

Хорей – Пушкин:

Мчатся тучи, вьются тучи;                    

     Невидимкою луна                                        

     Освещает снег летучий…                         

     …Кони стали… “Что там в поле?”       

Анапест – Некрасов:

На тебя заглядеться не диво,                   

     Полюбить тебя всякий не прочь:             

     Вьется алая лента игриво                          Ů

     В волосах твоих, черных как ночь.                       Ů

 

 

Българска силабика – български народни песни, поезията на Петко Славейков, Ботев, Вазов (“Епопея на забравените”)

 

У Недини слънце грее,

то не било ясно слънце,

най ми била сама Неда:

с черни очи еленови,

с бели зъби бисерови…

 

 

 

Ботев, “Патриот”:

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода,

но не свойта душа, братя,

а душата на народа.

 

Вазов. “Левски”:

Манастирът тесен за мойта душа е,

кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир...

 

ТОНИЧЕСКО СТИХОСЛОЖЕНИЕ

 

“Лорелай” на Хайне и метрически правилният превод на Ал. Блок.

 

Ich weiß nicht, was soll es bedeuten,           

                        Daß ich so traurig bin.                                 

                        Ein Märchen aus alten Zeiten                      

                        Das kommt mir nicht aus dem Sinn…          

                       

1  2  2  (1)           9 ср.

                        1  1  1                  6 ср.

                        1  2  1  (1)           8 ср.

                        1  1  2                  7 ср.

           

                        Не знаю, что значит такое,                     

                        Что скорбью я смущен;                             

                        Давно не дает покою                                 

                        Мне сказка старых времен.                                   

                                                           (А. Блок)

 

Не знам какво трябва да значи

внезапната моя тъга.

Живели преди разказвачи

в мен приказка шепнат сега.

                                    прев. Д. Карагеоргиев

 

Един съзвучен /съразмерен превод на български език би бил:

 

Не знам какво трябва да значи

днес моята тъга.

Живели преди разказвачи

в мен притча шепнат сега.

 

 

 

 

Гьоте “Erlkönig” (“Горският цар”)

 

DemVatergraustets, erreitetgeschwind

er hält in Armen das ächzende Kind,                       

er reicht den Hof mit Mühe und Not, -         

in seinen Armen das Kind war tot.               

 

 

Бащата препуска, страхът му расте,    

в ръцете му стене болно дете.                

До вкъщи той стига с мъка и труд,        

но вече изстинал е малкият труп.                       

                                               Прев:Д. Карагеоргиев

 

 

Бащата препуска, страхът му расте,    

на скута му стене примряло дете;

пристига във къщи задъхан, сломен,

в прегръдките стиснал труп ледно студен

                                    Прев. Димитър Стоевски

 

 

 

 

 

Руски тонически стих

 

Триударен долник: х х х х, където   е ударена сричка,

   х = 1 или 2 неударени срички

У тебя заботы другие,                2 1 2 1

У тебя другая жена.                    2 1 2

И глядит мне в глаза сухие          2 2 1 1

Петербургская весна                   2 1 1

                                А. Ахматова

 

 

 

 

 

 

Отношението между стъпката и дължината на стиха:

 

PaulVerlaine L’art poétique :

De la musique avant toute chose,

Et pour cela préfère l’Impair

Plus vague et plus soluble dans l’air,

Sans rien en lui qui pèse ou qui pose.

 

Предимно музика да има,                                

сричките да са нечетен брой –            

вред прониква и не носи той–             

помпозност, поза нетърпима           

                               Превод: П. Симов 

 

Във всичко – музиката само!

И тъй, да полети стихът,

от тръпки да е той, без плът,

без нищо тежко и голямо.

                                Превод: К. Кадийски     

 

 

 

Quand vous serez bien vieille, / au soir, à la chandelle,

Assise auprès du feu, / dévidant et filant,

Direz, chantant mes vers, / en vous émerveillant :

« Ronsard me célébrait, / du temps où j’étais belle ».

                                                        Ronsard, Sonnet pour Hélène

 

 

Когато натежи / над тебе старост сива,

ще шиеш неведнъж / до късно край свещта

и мои стихове / ще казваш с мисълта:

“Ронсар възпя ме тъй, / когато бях красива”

                                                       Превод: П. Симов

 

Au-dessus des étangs,  au-dessus des vallées,

Des montagnes, des bois, des nuages, des mers,

Par delà le soleil, par delà les éthers,

Par delà les confins des sphères étoilées.

Бодлер

 

Над голи равнини / и над блата разлети,(6+7)

над облаци, морета /над върхове, гори, (7+6)

Отвъд самия етер / и слънцето дори, (7+6)

отвъд предела на сияйните планети – (13)

                                       Превод: К. Кадийски

 

Зора от В. Юго в превод на Л. Любенов:

Un immense frisson émeut la plaine obscure

C’est l’heure où Pythagore, Hésiode, Epicure...

 

Мина тръпка за миг в равнините заспали,

Епикур, Хезиод, Питагор са мечтали....

 

Фаровете от Бодлер в превод на Кадийски:

Léonard de Vinci - miroir profond et sombre...

Леонардо да Винчи – простор в огледало...

 

Michel-Ange, lieu vague où l’on voit des Hercules...

Микеленджело – там Херкулесовци смели...

 

Фаровете,  Г. Михайлов:

О, Винчи – тайнствено, бездънно огледало...

 

О, Анжело – предел, де грешни и светци

се смесват...

 

3. Видове рими:

Данте, Божествена комедия

Allorfulapauraunpocoqueta

                 Che nel lagodel cor m’era durata

                 La notte ch’io passai con tanta pieta.

E come quei che con lena affannata

                 Uscito quei fuor del pelago a la riva

                 Si volge a l’acqua perigliosa e guata…

И стихна в езерото на сърцето                                            

                      страхът ми, през нощта тревожна сбран;                  

                 и както този, който от морето

 излиза на брега и запъхтян

 лице назад обръща и занича                     

да види пак простора разлюлян...

 

П. Верлен, Сантиментална беседа

В превода стих с мъжка рима по-дълъг от стих с женска рима,

но с една стъпка по-малко

    

Сред стар вековен парк  -  и гол, и заледен – (12)

Два призрака в нощта изникнаха пред мен (12);

Очите – мъртви, устните им сухи (11)

И с мъка се долавят думи глухи (11)

                               Прев. К. Кадийски

 

 

 

6. Паронимическа атракция

Голодали – как гидалго...

Сонм  сомнительных недежд;

 дуновение вдохновения

В поте пишущий, в поте пашущи

 

Равняться в низости своей -

забота черни и червей

 

 

Поетическа етимология

О, как я рвусъ тот мир оставить                 О, как жадувам да се срути

где маятники душу рвут,                           светът, на цифри разделен,

где вечностью моею правит                      където властвате, минути,

разминовение минут.                                  и вехне вечността ви в плен.

                                                                                        Прев. Н. Попова

 

О, как жадувам да оставя

света, във който с лекота

минутите се разминават,

отнемайки ми вечността.

                    Прев. М. Шопова

 

 

 

 

 

 

 

ПОЕТИЧЕСКИ МОРФОСИНТАКСИС

 

АНЖАМБАНЪТ

П. Верлен, Есенна песен

Et je m’en vais                   Deçà, delà

Au vent mauvais               Pareil à la

Qui m’emporte                                  Feuille morte.

                  

А злобният вятър ме                  Далеч в кръговрати, тъй

носи и мята ме                            както и мъртвия

       с яростен вой –                                лист без покой.

Прев. Г. Милев

 

И гасна сам                                  В злочестина

насам натам                               подобен на

       от вихри гонен                                 лист отронен.

                                               Превод Г. Михайлов.

 

Студът снове                               като златист

и ветрове                                      обрулен лист

        са ме подели                          без свои цели.

                                                      Прев. П. Симов

 

Къде съм дошъл...                         и мен в този свят

А вятърът зъл                              напред и назад

        като лист по земята                      подмята.

                                            Прев. К. Кадийски

 

И тъй сега                                    подобно лист

вървя в тъга                                              от напорист

        без цел, без блян                               зъл вятър

                                            Прев. А. Сугарев

 

 

 

 

ГРАМАТИЧЕСКИЯ РОД ПРИ СТИХОТВОРНИЯ ПРЕВОД

Пастернак Сестра моя жизнь – Животът мой брат

Виктор Юго: Parisbloqué

O ville, tu feras agenouiller l’histoire.

Saigner est ta beauté, mourir est ta victoire.

Mais non, tu ne meurs pas. Ton sang coule, mais ceux

Qui voyaient César rire en tes bras paresseux,

S’étonnent. Tu franchis la flamme expiatoire

Dans l’admiration des peuples, dans la gloire.

 

Историята, град, пред теб ще коленичи.

Красив си в кръв, смъртта с победа ще те кичи.

Не, ти не ще умреш. Тече кръвта ти пак,

а Цезар ти се смей. Учудвам ти се как

търпиш. През жертвен плам душата ти минава

и не един народ от теб се възхищава.

                               Прев. Марта Дикова

Столицата в обсада

Пред теб ще коленичи историята бледа.

Кръвта е твойта хубост, смъртта ти е победа,

о, столицо кървяща. Ранена си, но жива!

Прегръщала си Цезар, развратна и ленива,

но днес изкупваш всичко: вината ти минава

през огъня и става възхита и прослава.

                                            Прев. Марко Ганчев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Х. Хайне

Борът

EinFichtenbaumstehteinsam

ImNordemaufkahlerHöh,

Ihnschläfert; mitweiβerDecke

UmhűllenihnEisundSchnee.

 

Erträumt von einer Palme

Die, fern im Morgenland,

Einsam und schweigend trauert

AufbrennenderFelsenwand.

                      

На севере диком стоит одиноко

На голой вершине сосна.

И дремет качаяссь и снегом сыпучим

Одета как ризой она.

 

И снится ей все, что в пустине далекой –

В том крае, где солнца восход,

Одна и грустна на утесе горючем

Прекрасная пальма растет.

                                Прев. Лермонтов

 

На север бор самотен

стои на голий бряг.

И дреме той безмълвно,

загърнат в скреж и сняг.

 

Далеч на изток палма

през сън съзира той,

как тя самотно чезне

там на пустинний зной.

                                Прев. П. Славейков

Дисциплини, които се изучават в магистърската програма по транслатология с един език-френски:

 

 

 

 

 

Задължителни дисциплини

  1. Превод и култура
  2. Съвременни теории на превода
  3. Анализ на дискурса
  4. Информационни технологии и превод
  5. Устен превод /консекутивен и симултанен /
  6. Проблеми на превода на художествен  текст
  7. Проблеми на специализирания превод
  8. Сравнителна културология

 

ИЗБИРАЕМИ дисциплини (студентите избират по една дисциплина от съответния блок)

За първи семестър:

Блок 1

Лингвостилистични особености на художествен текст

Преводът като източник на културен обмен

Блок 2

Превод на научно-технически текст

Превод на рекламни материали

Блок 3

СПЕЦИАЛИЗИРАН ПРЕВОД 1 (избират една от предложените сфери)

Икономика и туризъм

Право, администрация, политика

 

За втори семестър:

Блок 1

Модул СпецИАЛИЗИРАН превод 2

(избира се 1 от предложените сфери)

Икономика и туризъм

Право, администрация, политика

Блок 2

МОДУЛ ХУДОЖЕСТВЕН ПРЕВОД 

(избира се 1 от предложените сфери)

Превод на проза  и поезия

Частни проблеми  на художествения превод

Блок 3

Езикова и стилова редакция на преводни български текстове

Превод и функционални разновидности на бълг. език

 

ФАКУЛТАТИВНИ ДИСЦИПЛИНИ (избира се 1 дисциплина от съответния блок)

Блок 1

Езикова демагогия

Лингвистика на лъжата

Жестова комуникация

Блок 2

Превод на търговска кореспонденция и документи

Превод на медийния дискурс

……………………………………

Преводаческа практика